Nov 1, 2024, 7:16 AM

Есенно

690 0 0

Сребристи примки и блестящи нишки,
мъгли от горест, отлетели птици,
очи премрежени, тъги, въздишки
надраскан блок, осиротели скици.

 

Навред светът от разгневени хора
вини за всички грехове онези,
които вместо да разпалват спора
безмълвно тръгват и навън излезли

 

дълбоко вдъхват аромат на рози,
цъфтящи в пурпурно-копринен бархет,
откриват мъдрост в злободневна проза,
животът чудо че е страстно вярват.

 

И аз гневя се, а ядът отровен
копае рани надълбоко в мене,
и зейва пропаст от вина огромна-
безмерно тежко, непосилно бреме.

 

Навън протяжно се запява песен
от златно-млечни октомврийски вихри
зове ме ярка пъстроцветна есен
да пея с нея, па макар и тихо.

 

В нощта безлунна ще наметна мека,
смолисто черна пелерина звездна,
по пътя виещ се ще стъпвам леко
в гората призрачна над страшна бездна.

 

"Гневът е грях", ще си повторя кротко,
дълбоко дъх ще си поема само,
дървесно-влажни ароматни нотки
прогонват мислите в минорна гама.

 

И даже лъч да не проблясва в мрака,
Вселена цяла заговаря гръмко:
"Недей със скръстени ръце да чакаш,
спокойно справяй се със свойте спънки."

 

Изписах много, насъбрала доста,
излях го с радост на листа хартиен.
Приветствам следващата схватка злостна,
ще бъде весело. О, да! Не крия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...