Oct 22, 2007, 9:07 PM

Есенно мълчание

  Poetry
687 0 4

Вървя край пейзажи
      на есенна скръб
и устните даже
      виновно мълчат.
Вървя край скалите,
      край диви коне...
Вий също мълчите,
      признайте поне!
Признайте за всички
      онези мечти,
убити, самички...
      Сърцето мълчи!
А някога беше
      тъй хубаво там,
звездите, небето...
      красивия блян.
Скалите, листата
      и всички коне
останаха вечно
      във мойто сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...