Oct 22, 2007, 9:07 PM

Есенно мълчание

  Poetry
683 0 4

Вървя край пейзажи
      на есенна скръб
и устните даже
      виновно мълчат.
Вървя край скалите,
      край диви коне...
Вий също мълчите,
      признайте поне!
Признайте за всички
      онези мечти,
убити, самички...
      Сърцето мълчи!
А някога беше
      тъй хубаво там,
звездите, небето...
      красивия блян.
Скалите, листата
      и всички коне
останаха вечно
      във мойто сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...