Есенно мълчание
Вървя край пейзажи
на есенна скръб
и устните даже
виновно мълчат.
Вървя край скалите,
край диви коне...
Вий също мълчите,
признайте поне!
Признайте за всички
онези мечти,
убити, самички...
Сърцето мълчи!
А някога беше
тъй хубаво там,
звездите, небето...
красивия блян.
Скалите, листата
и всички коне
останаха вечно
във мойто сърце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иринка Все права защищены
