Тихи улици, тихи площади
и потънали в локви павета.
Мокри улици,
дъждовната влага
се излива днес от небето.
Сиви облаци лениво се стелят,
тъжно вдигат главички цветята,
по стъклото поточета пеят,
мрачни мисли тревожно в мен плачат.
Тъжна есен, дъждовна и мокра
cе опитва да дойде без време.
Свърши лятото, палаво, топло.
Уморена съм, уморена...
© Генка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
