Тихи улици, тихи площади
и потънали в локви павета.
Мокри улици,
дъждовната влага
се излива днес от небето.
Сиви облаци лениво се стелят,
тъжно вдигат главички цветята,
по стъклото поточета пеят,
мрачни мисли тревожно в мен плачат.
Тъжна есен, дъждовна и мокра
cе опитва да дойде без време.
Свърши лятото, палаво, топло.
Уморена съм, уморена...
© Генка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
