Есенно ноктюрно
Есенно ноктюрно
Златисто облачен копнеж… пиано,
меко отронен по клавиши звън…
Ечи ноктюрно- нощ неизживяна,
дълбоко сгушен тих, несбъднат сън.
В Луната звънка- светла партитура,
сребристо син мотив изпя дъжда.
По черно-бял асфалт- клавиатура,
простена… и докосващ заваля...
Пълзят в небето звучните му струи,
камшично зъби впили- пепелянки,
с отрова сладка, мълниите- сбруи,
обяздват във сърцето дива сянка.
Забързан тропот вдън недрата мои,
удар на птица зад утихнали гърди…
С димящи ноздри звездните прибои-
разкъсват с писък литнали следи!
Ята от звуци, кръшна пойна песен,
нанизват топло позлатени ветрове.
Гостува ехото им в купола небесен-
концертен сън, за акустични умове!
© Борис Борисов All rights reserved.
