aranhuez (Нели) aranhuez (Нели)
134
Sep 4, 2007, 2:43 PM

Есенно стихотворение

  Poetry
911 0 2
Плача - тихо е, ръми
по улица Шишман...
Вървя по тротоара
със чадър - а едва вали...
Можеш да четеш
от мен - добре!, -
прочети на глас тогава -
обичта ми,
не спирай да ме гледаш
и да ми говориш...
Защото съм далечна
екзотична мисъл
и очаквах те -
а ти, а ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0