Есента е полепнала сладостно
по разлистени в мрака очи.
И е грях, и дискретност отдадена,
уловила с тих шепот лъчи.
Тя е лудост и стъпки във времето,
ветрен огън и хладен пожар.
Съхранила сърцето и стремето,
тиха пепел е лумнала в жар.
И надежда е сгушена в шепите,
с куп светулки във пъстрият свят.
Тази есен е лудо прошепната…
И е обич… И пристан… И бряг.