Есента е полепнала сладостно
по разлистени в мрака очи.
И е грях, и дискретност отдадена,
уловила с тих шепот лъчи.
Тя е лудост и стъпки във времето,
ветрен огън и хладен пожар.
Съхранила сърцето и стремето,
тиха пепел е лумнала в жар.
И надежда е сгушена в шепите,
с куп светулки във пъстрият свят.
Тази есен е лудо прошепната…
И е обич… И пристан… И бряг.
© Веселка Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
