Sep 17, 2009, 2:36 PM

Есента е виновна

  Poetry » Other
1K 0 15

 

 

Студ и мъгла.
Някой открадна слънцето.

Въглените пазят спомен за топлина.
Аз не помня как се пали огън.

Сипи ми нещо силно. Малцово.
Изчегъртай чаша скреж от прозореца.
Ако няма достатъчно, ще пия чисто.
Докато гледам как падат шишарки.

Качи се с мен на високия бор.
И ми дай слънчевите си очила.
Тръгвам нагоре. Ако искаш, ела с мен.
Може да разчистваш облаците.

Набери ми букет от изсъхнал ечемик.
В очите ми да е малцово.

И все някога ще намерим слънцето.
Само трябва да сме заедно.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно благодаря! Мили думи!
  • Споделеност винаги да има!Пожелание от сърце!
  • На земята може да мръзнеш,но горе може да изгориш.Внимавай с височините,
    защото и Икар не слушал татко си ама на-виж какво му се случило!
    Харесвам те много момиче!Адмирации!
  • И нека в очите бъде винаги малцово!!!
  • малцови магии

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...