Sep 17, 2009, 2:36 PM

Есента е виновна

  Poetry » Other
1K 0 15

 

 

Студ и мъгла.
Някой открадна слънцето.

Въглените пазят спомен за топлина.
Аз не помня как се пали огън.

Сипи ми нещо силно. Малцово.
Изчегъртай чаша скреж от прозореца.
Ако няма достатъчно, ще пия чисто.
Докато гледам как падат шишарки.

Качи се с мен на високия бор.
И ми дай слънчевите си очила.
Тръгвам нагоре. Ако искаш, ела с мен.
Може да разчистваш облаците.

Набери ми букет от изсъхнал ечемик.
В очите ми да е малцово.

И все някога ще намерим слънцето.
Само трябва да сме заедно.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно благодаря! Мили думи!
  • Споделеност винаги да има!Пожелание от сърце!
  • На земята може да мръзнеш,но горе може да изгориш.Внимавай с височините,
    защото и Икар не слушал татко си ама на-виж какво му се случило!
    Харесвам те много момиче!Адмирации!
  • И нека в очите бъде винаги малцово!!!
  • малцови магии

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...