...есента й някой друг обича.
Като стара болка в бели дрехи,
вятърът на лятото засвети.
Птиците през плач на път поеха,
ронят златни сълзи класовете.
Маковете тихо догоряха,
изгаси ги любовта дъждовна.
Ден - врабец - присвит под мокра стряха,
недочакал срещата съдбовна,
с търсещите устни на момиче,
с мокрите целувки на липите,
с името й обич да нарича
и да я открива, сред тълпите.
Болка, от неискани съвети,
всяка все на нея му прилича...
Късно е, в косите с жълто цвете,
есента й някой друг обича.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
