Есента си дойде. И отвори чадърите –
звънна тиха мелодия в ранния здрач.
Барабанно затропаха почернели смокини,
повалени от хладния дъх на дъжда.
И липата трепери от зелени въздишки
- колко спомени има от птичи гнезда!
Вече стара майка без челяд, самичка,
само вятърът бос я изслушва в нощта.
Всеки ден ме посреща септември -
делови униформен сътрудник
на шетливата есен подир хлебните грижи
и с работните хора разгърден и трудов. ...