theironlady (Златина Георгиева)
216 228
Sep 19, 2012, 3:54 PM

Есента си дойде 

  Poetry » Love
570 0 4

Есента си дойде. И отвори чадърите –

звънна тиха мелодия в ранния здрач.

Барабанно затропаха почернели смокини,

повалени от хладния дъх на дъжда.

 

И липата трепери от зелени въздишки

- колко спомени има от птичи гнезда!

Вече стара майка без челяд, самичка,

само вятърът бос я изслушва в нощта.

 

Всеки ден ме посреща септември -

делови униформен сътрудник

на шетливата есен подир хлебните грижи

и с работните хора разгърден и трудов.

 

Ние с тебе  къде сме  в тая тъжно-добра,

попревтасала ароматна какофония?

Има ли бряг или ято до нас, или сме

статисти несмели в канавка стопирали... 

 

повалени от разума, лунатици се щураме,

оглушахме ли,  спря ли любовното гукане

на трубадурите слънчеви – гълъби сгушени,

или опустели, без чувства се връщаме

 

на празната суша... Глухи утрини без песни порязани,

хладни пазви на среднощния здрач...

даже комините, пазачи на тайни и драми,

празни стърчат без дима на нашия смях...

 

ако хвърлим одеялото старо – ще оживеят ли

чувства приспани, до сърцето ще стигнат ли

на камината топлите пламъци... студ лепне

по стени и ръце... кой ни направи от камък?

 

 

 

© Златина Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??