Ето, ето! - Пролет пак е! -
Прелест чудновата!
Ето, ето! - Мил и драг е
Слънчо в синевата!
Ето, ето! - Разцъфтяват
храсти и дръвчета!
И горѝ се пременяват,
и южнякът шета!
Умилѐна, през сълзѝ се
Баба Марта с нас разделя.
Бабо Марто, усмихнѝ се! -
Знаем твоята повеля -
за да сме добри деца,
да си в нашите сърца!
И щом дойдеш подир зима,
мартенички пак дарявай,
и земята ни любима
с щастие обогатявай!
© Стоян Минев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
