Jan 3, 2018, 2:08 PM

Етюд за тъга и маса 

  Poetry
1458 6 16

Кой прекрачва оттатък пряко прага ми гол?

Виждам, сяда тъгата върху близкия стол.

И ми носи погача с пълна купичка мед.

На пръв поглед – не плаче. И е пищна наглед.

 

Ала всичко това е само нейна черта,

със която не смайва нито мен, ни света.

И присядаме двете да се черпим наред,

аз поднасям ѝ цвете, тя – погачата с мед.

 

Две жени натъжени, две самотни жени...

Всяка – цяла вселена... Пълна с грях и вини.

Двете спрели на маса, пият... псуват... мълчат...

На гърлата им – ласо. И посока без път.

© Елия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??