Mar 22, 2009, 12:02 PM

Езерото на живота

  Poetry
717 0 2

 

                         Езерото на живота

 

                         В езерото на живота се огледах.

                         Все още млада сякаш  се видях.

                         Погледнах синята безбрежност.

                         Вторачих се,  очите ти съзрях.

 

                         Задрямалото слънце се събуди.

                         Дъждовен облак прати ми дъждец.

                         Реших тогава в езерото да поплувам,

                         а ти ме гледаше със поглед свеж.

 

                         Отпуснах се спокойна във водата.

                         И  с  обич дълго гледах твоите очи.

                         В небето бавно се промъкна здрачът.

                         Доброто слънце  изведнъж се скри...

 

                         Очите ти останаха сами в небето -

                         днес по-сияйни от сияйните звезди.

                         И спусна се от тях към  мен пътека.

                         Душата ми от радост заискри.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря много,Тошко !Ласкаеш ме .
  • Ясно, кратко точно и трансцендентално!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...