Езическо
Не ме боли и няма да заплача -
сълзúте ми са твърде ценен дар!
Потънала във сенките на здрача,
душата си превърнах във олтар,
на който приношения да правя,
молитви и прокоби да редя!
На слънчевата клада да оставя
последните си капки самота.
От болката научих се на сила,
а сЪлзите превърнах във вода
и пих от нея, както не съм пила,
така с наслада, майчина кърма.
И вените до пръсване кипяха,
и пулсът ми докосна вечността!
В очите ми Валкирии влетяха -
под клепките разкъсаха страха
и аз усетих как във мене сила,
решителна и бурна, закипя!
За цялата си обич съм платила -
на грам - по капка бисерна сълза.
И ето, затова сега съм силна,
а тоя вкус в устата ми горчи!
Понякога във нощите мастилни,
все още, гоня вълчите следи -
вълчица да поставя пред олтара.
Да пази непролятите сълзи,
затворени в очите на кошмара,
та никога след туй да не горчи...
© Мартина Василева All rights reserved.
