Езичница
На скала една езичница стои
ръцете си протегнала нагоре.
Към богове отправя ли хвалби
или за обич някому се моли?
В транс ли ще танцува със звездите
някъде сред облачни къдели?
Види ли я някой – той разбира,
че за нея секундите са спрели.
По природа не е сърцедарител,
тя по-скоро е сърцевладетел.
Това не се купува с пари,
а от бога странна добродетел.
Боговете, казват, са различни.
Приемат ни с пренебрежение,
Към мъките човешки безразлични
и за нея те не са спасение.
С царствен жест на ореада,
потъва под мистично наметало.
Лодка с погребална клада
се оглежда в рицарско забрало.
Но мистичното е и прозрачно,
не скрива езическата същност.
Някои разбират го прекрасно,
другите го проумяват мъчно.
© Вили Тодоров All rights reserved.
Аз обичам всеки, който не се подчинява на общоприетите, стадните правила и затова реших да напиша горните редове. Колкото до това, дали си езичница в какъвто и да е смисъл, касае само теб. 