Езичници

Poetry

1K 0 18

Когато съмне

и вятърът

звездите прибере,

в кошарата на слънцето

остава

да свети

твоето лице.

Ръце протягам

да го стигна.

И ставам

хоризонт,

по който

винаги ще бяга

огненото му кълбо.

По залез

се причакваме.

И приласкаваме.

Потъваме в отблясъци.

Остава само

диря светлина

в море

от топли приливи.

В такива нощи

се раждат нестинари -

езичници,

танцуват

с обредно мълчание

по въглени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Kataneca (Русин Катански)

Всеки си харесва по нещо от твоите стихове тук, а пък аз си харесах:
"...И ставам
хоризонт,
по който
винаги ще бяга
огненото му кълбо..."

2009-02-13T12:56:12+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Много познат стил на писане...
И мисля,че не се заблуждавам

2009-02-04T16:53:08+02:00
странница (Сеси)

Великолепен стих! Поздрави!

2009-02-03T23:01:29+02:00
Nella_gold (Нели )

Умишлено се върнах, за да прочета отново...
Танцуваща по въглени!

2009-02-03T19:00:15+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Остава само

диря светлина

в море

от топли приливи."

Красиво е...

2009-02-03T00:09:37+02:00