Езичници
Когато съмне
и вятърът
звездите прибере,
в кошарата на слънцето
остава
да свети
твоето лице.
Ръце протягам
да го стигна.
И ставам
хоризонт,
по който
винаги ще бяга
огненото му кълбо.
По залез
се причакваме.
И приласкаваме.
Потъваме в отблясъци.
Остава само
диря светлина
в море
от топли приливи.
В такива нощи
се раждат нестинари -
езичници,
танцуват
с обредно мълчание
по въглени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
