Rabbit (Йосарян)
72 236
Dec 13, 2008, 11:26 AM

Език 

  Poetry » Phylosophy
957 0 4

Още ден и час, и хиляди копнежи,
стремежи, свежи, мъртви, спрели,
плътта пламтяща стене, плаче.
Дори надеждата главата свежда, скланя.

 

Език прободен върху ледена стомана.
Мърда, тича, шари, крещи, врещи.
Болка непростима, непреодолима; стана,
падна върху пода със зов без глас...
ХРАС!
кървав,
скъсан,
мъртъв,
пресен!

 

Миг последен, земен; песен.
Вечна, безконечна, мрачна, тъжна.
Зъзна, крия се и бягам, падам,
ставам, чувам музика последна,
ледна,
мощна,
безжизнена,
ВЪРХОВНА!

 

Мойта смърт се ражда от пръстта греховна,
съдбовна, тежка, нечовешка, но красива;
свива ми сърцето, а то стене, гние, плаче,
грачи, вой безверен, гневен, жаден,
хладен, главата ми разцепва, обладава,
сковава,
вледенява,
трови,
осквернява.


Като кинжал сърцето ми пробожда
и в ухото ми крещи: "УМРИ!"

© Йосарян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересно...
  • Хаха, благодаря ти
  • Вече се изказах по въпроса, но не мога да се въздържа и да не повторя - много добро. Цялата накъсаност на един ценностно-екзистенциален хаос, бушуващ в душата на... не бе, майтапя се (нали се сещаш - литературната критика на клада). Да живеят миговете вдъхновение.
  • Олеле! Защо толкова хард бе, момче?
Random works
: ??:??