Език

13.12.2008 г., 11:26 ч.

Поезия » Философска

1023 0 4

Още ден и час, и хиляди копнежи,
стремежи, свежи, мъртви, спрели,
плътта пламтяща стене, плаче.
Дори надеждата главата свежда, скланя.
Език прободен върху ледена стомана.
Мърда, тича, шари, крещи, врещи.
Болка непростима, непреодолима; стана,
падна върху пода със зов без глас...
ХРАС!
кървав,
скъсан,
мъртъв, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Език

Искате да прочетете повече?

Предложения