Език
Още ден и час, и хиляди копнежи,
стремежи, свежи, мъртви, спрели,
плътта пламтяща стене, плаче.
Дори надеждата главата свежда, скланя.
Език прободен върху ледена стомана.
Мърда, тича, шари, крещи, врещи.
Болка непростима, непреодолима; стана,
падна върху пода със зов без глас...
ХРАС!
кървав,
скъсан,
мъртъв,
пресен!
Миг последен, земен; песен.
Вечна, безконечна, мрачна, тъжна.
Зъзна, крия се и бягам, падам,
ставам, чувам музика последна,
ледна,
мощна,
безжизнена,
ВЪРХОВНА!
Мойта смърт се ражда от пръстта греховна,
съдбовна, тежка, нечовешка, но красива;
свива ми сърцето, а то стене, гние, плаче,
грачи, вой безверен, гневен, жаден,
хладен, главата ми разцепва, обладава,
сковава,
вледенява,
трови,
осквернява.
Като кинжал сърцето ми пробожда
и в ухото ми крещи: "УМРИ!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йосарян Всички права запазени
(нали се сещаш - литературната критика на клада). Да живеят миговете вдъхновение.
