Aug 29, 2015, 1:26 AM

...

  Poetry » Love
721 0 1

Виж! Ето тук се събувам!
После свалям от мен всяка свян!
Нека всичко за което си струва,
бъде истина, не просто блян!

Мога с нож да разрежа нощта ни!
Да прекарам по раната пръст!
Сляп съм! Търся твоите длани!
Сякаш мен ме разпъват на кръст!

Пред вратата оставих надеждата!
Има място там и за мен!
Знам звездите до време са светещи...
Но на тази любов аз съм в плен!

Приеми ме със всичко безсмислено!
То е грешка, но не и тъга!
Приюти ме с цялата истина!
Не заключвай тази врата!
 

Емилиан Примов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилиан Примов All rights reserved.

Comments

Comments

  • „Нека всичко за което си струва,
    бъде истина, не просто блян!“ Харесах, поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...