29.08.2015 г., 1:26

...

716 0 1

Виж! Ето тук се събувам!
После свалям от мен всяка свян!
Нека всичко за което си струва,
бъде истина, не просто блян!

Мога с нож да разрежа нощта ни!
Да прекарам по раната пръст!
Сляп съм! Търся твоите длани!
Сякаш мен ме разпъват на кръст!

Пред вратата оставих надеждата!
Има място там и за мен!
Знам звездите до време са светещи...
Но на тази любов аз съм в плен!

Приеми ме със всичко безсмислено!
То е грешка, но не и тъга!
Приюти ме с цялата истина!
Не заключвай тази врата!
 

Емилиан Примов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилиан Примов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • „Нека всичко за което си струва,
    бъде истина, не просто блян!“ Харесах, поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...