* * *
ВЕЗНА Ах, окото – издайник неверен,
телескоп е към твоята същност,
към студена и мрачна вселена.
Слава Богу, далеко съм всъщност.
И напразно защо да се взирам?
За да търся доброто начало?
Ни искрица, ни плам не съзирам.
Скреж, висулки и ледено бяло...
Виж, словата, словата са други –
извисени до ангелски дъх.
А след тях само криви деруги.
... И настръхва високият връх.
Не, заблуда не може да има.
Примижава лукаво окото.
И везната е цялата зимна...
И тежи, как тежи то, горкото...
© Алина Стоянова All rights reserved.
