ВЕЗНА                                                                                                                                                  Ах, окото – издайник неверен,                 

       телескоп е към твоята същност,         

           към студена и мрачна вселена.      

               Слава Богу, далеко съм всъщност.     

                    И напразно защо да се взирам?                

                       За да търся доброто начало?                                  

                          Ни искрица, ни плам не съзирам.                  

                              Скреж, висулки и ледено бяло...     

                                 Виж, словата, словата са други –      

                                    извисени до ангелски дъх.        

                                       А след тях само криви деруги.                                 

                                         ... И настръхва високият връх.                             

                                           Не, заблуда не може да има.           

                                              Примижава лукаво окото.        

                                                 И везната е цялата зимна...     

                                                    И тежи, как тежи то, горкото...