mihri61 (Милко Христов) mihri61 (Милко Христов)
7 519
Sep 4, 2008, 6:22 AM

* * *

  Poetry
528 0 2
Есен.
Лястовици отхапват
от захарния памук
на облаците -
допинг за дългия път.

+  +  +
Рапанът прошепна
на ушната мида:
- Не си изтръсквай
солените спомени!

+  +  +

Паячето
върху прашния прозорец
нарисува утро.

+  +  +

От черниците почерняват
човките на врабците,
а на мен от сладост ми причернява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0