May 27, 2009, 6:32 AM

* * *

  Poetry
893 0 16

увисна времето

атака   

идат на ята

коси развели

и с орлови нокти

изчезна

топлината на света

небето

не угасна но се сви

а слънцето

застина вкаменено

днес дързостта

се спотаи

студено

вихър

бърз

от тъмната  страна

ужасен дъх

на гнило

зловещи

пърхащи крила и

хаотично

хищни зъби

летящи  статуи

на Нечовеци

във нощта

слугините

на Зевс

върлуват...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...