Feb 10, 2008, 11:12 AM

^ ^ ^

Poetry » Love

900 0 8

Изворът на сълзите,
изплакани по теб -
пресъхна.
Погледът ти, влюбено
вперен във мене -
помръкна.
Бремето на ежедневието си
как ли да смъкна?
Спомена за
хубавите мигове
ще мога ли да върна...
Само болката в душата
отчаяно ще ми напомня
за отминаващата
покрай нас любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Тъжно, но хубаво!

2008-02-10T15:56:39+02:00
Люска (Люска Петрова)

Любовта отминава. Но винаги нещо от нея остава. Може би усмивка на дете.Прегръщам те.

2008-02-10T14:27:48+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Кръговратът никога не спира - той (онзи, твоят човек) е някъде край теб, огледай се и ще го видиш! Браво!

2008-02-10T14:21:19+02:00
entropy (Венцислав Димов)

Какво да ти кажа,Ая?Твоето мото изписано под профила ти,казва всичко...

2008-02-10T14:10:09+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Да,болката в душата напомня!
Но пък това е хубавото на отминаващата любов,оставя спомени!
Прегръщам те Ая!

2008-02-10T11:48:31+02:00