10.02.2008 г., 11:12 ч.

^ ^ ^ 

  Поезия » Любовна
466 0 8
Изворът на сълзите,
изплакани по теб -
пресъхна.
Погледът ти, влюбено
вперен във мене -
помръкна.
Бремето на ежедневието си
как ли да смъкна?

Спомена за
хубавите мигове
ще мога ли да върна...
Само болката в душата
отчаяно ще ми напомня
за отминаващата
покрай нас любов...

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно, но хубаво!
  • Любовта отминава. Но винаги нещо от нея остава. Може би усмивка на дете.Прегръщам те.
  • Кръговратът никога не спира - той (онзи, твоят човек) е някъде край теб, огледай се и ще го видиш! Браво!
  • Какво да ти кажа,Ая?Твоето мото изписано под профила ти,казва всичко...
  • Да,болката в душата напомня!
    Но пък това е хубавото на отминаващата любов,оставя спомени!
    Прегръщам те Ая!
  • Само болката в душата
    отчаяно ще ми напомня
    за отминаващата
    покрай нас любов...

    Познати до болка чувства!
    Докосна ме!
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • ЩЕ СИ ВЪРНЕШ СПОМЕНА,ВЯРВАЙ!!!
    ЩЕ ИЗГРЕЕ СЛЪНЦЕ И НА ТВОЯТА УЛИЦА...
    ВИНАГИ ТАКА СТАВА...САМО ТРЯБВА ВРЕМЕ...
    И ВЯРА!!!!!
    ПОЗДРАВИ ОТ СЪРЦЕ!!!!!
Предложения
: ??:??