10.02.2008 г., 11:12

^ ^ ^

Поезия » Любовна

901 0 8

Изворът на сълзите,
изплакани по теб -
пресъхна.
Погледът ти, влюбено
вперен във мене -
помръкна.
Бремето на ежедневието си
как ли да смъкна?
Спомена за
хубавите мигове
ще мога ли да върна...
Само болката в душата
отчаяно ще ми напомня
за отминаващата
покрай нас любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Тъжно, но хубаво!

2008-02-10T15:56:39+02:00
Люска (Люска Петрова)

Любовта отминава. Но винаги нещо от нея остава. Може би усмивка на дете.Прегръщам те.

2008-02-10T14:27:48+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Кръговратът никога не спира - той (онзи, твоят човек) е някъде край теб, огледай се и ще го видиш! Браво!

2008-02-10T14:21:19+02:00
entropy (Венцислав Димов)

Какво да ти кажа,Ая?Твоето мото изписано под профила ти,казва всичко...

2008-02-10T14:10:09+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Да,болката в душата напомня!
Но пък това е хубавото на отминаващата любов,оставя спомени!
Прегръщам те Ая!

2008-02-10T11:48:31+02:00