* * *
Кажи ми, как да те забравя
и сърцето си разбто да оставя.
как да не желая да те нараня
и за себе си да отмъстя.
Но как да те накажа...
Като дори не мога да го кажа.
Ти сърцето ми остави...
И света ми на прах направи.
Но, спокойно, недей се притеснява,
някак си сама ще се справя
и за тебе ще забравя.
Сега може да не ми е лесно,
но да те забравя, мисля, е възможно.
Дори сърцето да креши
и като те види да боли...
Аз ще те изтръгна от сърцето,
дори то да не иска да ми го позволи...
Някой ден ще срещна обич нова,
но не знам дали няма с теб да го сравнявам
и за грешките ти да го обвинявам.
Когато влюбих се във теб,
знаех, че ще страдам,
но всичко от себе си ще дам.
За да мога аз твоето сърце да предам.
Проклинам всеки миг прекаран с теб.
Не... мълчи, не казвай нищо!
Аз разбирам, че за теб била съм нищо,
но късно го разбрах,
когато влюбена вече бях!...
© Кремена All rights reserved.
Поздрави
