* * *
Искам да те любя като буря.
Да крещи кръвта ми, да се плиска,
вените ми да трептят от удара
на сърцето; гърло да ме стиска,
и със устни – две дъги кармина*,
кожата ти ядно да дамгосам,
с длани по лицето ти да мина,
твойте устни моите да просят…
Искам да те любя като вятър.
Жаркият ми дъх да пресушава
кожата ти, сякаш в късно лято
угар жаден без вода остава.
Да се вие тихият ми вопъл,
в клоните-ръце да се увивам,
в теб да се оплитам – повей топъл,
твоят дъх със моя да се слива…
Искам, но те няма. Затова
ще заспя и тази нощ сама.
© Ели All rights reserved.
