Dec 22, 2007, 11:56 PM

* * *

  Poetry
876 0 1

Дълги дни и дълги нощи,

болката е в мене още.

С нея уморих се да се боря,

вместо мене тя говори,

докога ли тя ще властва,

раната от нея не зараства.

Неведнъж я побеждавах

и от нея много пъти бягах,

търсих новото начало,

там, където времето за мен, веднъж, бе спряло.

Ех, надежда ти последна,

пак към тебе ще погледна,

мъничко от тебе ми остана

и за малкото опитвам да се хвана,

днес към теб съм устремена,

утре - някой те отнема.

но при мене винаги се връщаш,

нова страница отгръщаш,

сякаш казваш "прочети ме"

и "с ръцете - силно прегърни ме".

Без да се замислям, ти прощавам,

себе си докрай раздавам.

Но към теб въпрос едничък имам,

който нощем не ми дава мира -

ти, кажи ми, мъничка надежда,

вярата във теб - къде човек отвежда,

близо до мечтите - тъй бленувани

или до кошмарите - реални и сънувани?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гъдева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...близо до мечтите тъй бленувани...
    там надеждата отвежда...ти само вярвай!
    прекрасно стихотворение,пропито с тъга.
    с много обич за теб,Елена.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...