Фалшива обич
Как обичам те да кажа,
щом към тебе не изпитвам нищо?
Как да те целувам до безкрая,
щом за друг си мисля аз в момента?
Как?...
Кажи ми как да те отблъсна,
като зная, че без мен не можеш ти?
Как?...
Кажи ми как да те оставя,
с безброй несбъднати мечти?
Сърцето ми се къса като зная,
че той си мисли, че съм с теб.
Но аз негова съм, а не твоя,
макар и целия свят да заблуждавам.
Той беше мой,
но аз отблъснах го заради теб,
защото исках да съм вярна,
ала сърцето мое ти изневери.
Заради теб от щастието свое се отрекох.
За да може ти да си щастлив.
Пред тебе винаги ще се усмихвам,
макар душата ми да плаче.
Когато те целувам,
си представам неговите устни.
За това съм със затворени очи.
Защото виждам неговия образ,
как точно срещу мен стои!
Искам да му кажа: "Отведи ме! Покажи ми твоя свят!",
но никога няма да го сторя,
защото знам какъв е той и какъв си ти,
а ти... без мен не можеш... знам го...
щом към тебе не изпитвам нищо?
Как да те целувам до безкрая,
щом за друг си мисля аз в момента?
Как?...
Кажи ми как да те отблъсна,
като зная, че без мен не можеш ти?
Как?...
Кажи ми как да те оставя,
с безброй несбъднати мечти?
Сърцето ми се къса като зная,
че той си мисли, че съм с теб.
Но аз негова съм, а не твоя,
макар и целия свят да заблуждавам.
Той беше мой,
но аз отблъснах го заради теб,
защото исках да съм вярна,
ала сърцето мое ти изневери.
Заради теб от щастието свое се отрекох.
За да може ти да си щастлив.
Пред тебе винаги ще се усмихвам,
макар душата ми да плаче.
Когато те целувам,
си представам неговите устни.
За това съм със затворени очи.
Защото виждам неговия образ,
как точно срещу мен стои!
Искам да му кажа: "Отведи ме! Покажи ми твоя свят!",
но никога няма да го сторя,
защото знам какъв е той и какъв си ти,
а ти... без мен не можеш... знам го...
© Анита Райкова All rights reserved.
