Фалшиво!

ФАЛШИВО!

Вий питате що не потънах с „Титаник” и аз?

Ден-два преди срещата с айсберга цопнах през борда.

И давещ се, в ретроспектива се виждах тогаз –

бездарник с цигулка, скрибуцал нестройни акорди.

Живот – буламач неподлучен – приготвих си сам –

картонена торта със плънка от дъжд и мъглица.

Но дълг или работа няма на други да дам,

когато годините още започват с петица!

Ни праведен, нито пък грешен, във рамка скован,

не свирил на мостик на никой изкормен „Титаник”,

видял свят, светът го видял (и „Мерси!” за това),

квант щастие съм изчагъркал и близал съм рани.

В космичната музика нота ще вложа една –

с вибрации звучни, с душа неподправена, жива,

ще Му я предложа смирен, без тъга и вина,

но ангели с дяволи в хор ще извикат: „Фалшива!”