Mar 7, 2007, 5:23 PM

ФаНтАзИя

  Poetry
973 0 0

Фантазия

Фантазията започва там, където
свършва реалността...
в края на времето
и началото на вечността
!
Една приказка
с грацията на мелодия,
далеч от монотонните звуци
за смачканото ежедневие...
някъде там... в мечтите!
Някъде там, в сърцето е
душата на желанието, чувствата...
Там... всяка нощ, скрити от всичко и всички,
там... къадето оставаме сами
след тежкия ден,
там се намира тя...
... под струните на вятъра
тя танцува под луната,
водейки ни с нея в светове и реалности,
далеч от въображението...
на среща с мечтите...
Мечта, музика,
Вълшебна приказка
с лице на душата на гълъбче,
с ръце, по-нежни от цвете,
с очи като въглени...
Това е тя... фантазията...
изкривявайки мислите ни,
всяка нощ
в сънищата ни...
тя идва приседнала на летящ кон,
а когато денят ни погали
с първите лъчи, 
тя ни изпраща...
за да се срещнем пак...
с нея... 
някога...
 отново в сънищата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...