Фантом

Плача... но със себе си се боря.

В тъмен флирт на здрач и светлина.

Горчилка, утаена от съмнения,

на просяка, премолил се за смърт.

Саркастични доводи все търся.

А пътя има ли го, или не?

Дали пък дяволски се сам затрива...

Изпитание ли се наричаше това?

Изливам водопад от думи,

на празен лист от сива мрачност.

Перото ми от ледени остриета

реди пак кърваво изплакани сълзи.

В мрачен лабиринт от чувства,

на криеница пак играя с вечността...

В сянката на мълчаливо утро,

като шпионин на ''врага'' вървя.

Да бъда друга?!?

Не... не мога!

Родена съм със таз съдба.

Дете на сенките да бъда,

фантом в измислена игра...