Jul 26, 2009, 4:28 PM

Фаталната жена (... изчезнал вид )

  Poetry
535 0 1

                                   

Тя роди се със писък, от извори бели,

дето  нощем самодиви  се къпеха...

 

 

и  премина през живота - като скитница.

Често сочена,   наричана бе  блудница...

(a  не носеше духа  на  куртизанка...)

 

Тя бе муза безкрайна за велики творци.

Некрасива, но изящно ефектна.

Бе дарена със ум за хиляда жени,

бе непорочност – провокираща нежност.

 

 

Тя не търсеше любов, тя  създаваше мечти...

и  вселяваше  в  мъжете  пристрастеност.

Тя жигосваше сърцата  -  безпощадано,

непреклонно ги  отпращаше - да стенат.

 

Мъж погледнала  - страда, жадува...

Те  не спяха (мъжете), че сънят бе кошмарен.

И  за нея поведоха  велики войни

-  без победи -

утеха откриваха  само  в  смъртта си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напомня ми на филма "Малена" поздрави хареса ми!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...