Тя роди се със писък, от извори бели,

дето  нощем самодиви  се къпеха...

… и  премина през живота - като скитница.

Често сочена,   наричана бе  блудница...

(a  не носеше духа  на  куртизанка...)

Тя бе муза безкрайна за велики творци.

Некрасива, но изящно ефектна.

Бе дарена със ум за хиляда жени,

бе непорочност – провокираща нежност.

Тя не търсеше любов, тя  създаваше мечти...

и  вселяваше  в  мъжете  пристрастеност.

Тя жигосваше сърцата  -  безпощадано,

непреклонно ги  отпращаше - да стенат.

Мъж погледнала  - страда, жадува...

Те  не спяха (мъжете), че сънят бе кошмарен.

И  за нея поведоха  велики войни

-  без победи -

утеха откриваха  само  в  смъртта си.