Dec 9, 2008, 8:19 PM

***

  Poetry
871 0 0

       И някой ден, във формата на птица бяла,

душата ми ще полети натам

и още отсега се моля

да мога всичко аз от себе си да дам!

И там отгоре да ви гледам, да ви се радвам,

да ви галя както досега...

И ако може във звезда да се превърна,

а лъчите ми нежно да докосват

сърцата ви изпълнени с тъга!

                 

 

                                 

 

                                                                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...