Jun 28, 2008, 5:26 PM

* * *

  Poetry » Love
684 0 1

И ще дойде денят

по-хубав от нощта,

нови надежди

със себе си ще донесе,

но спомените в мен

не ще заличи!

Кожата ми тайно

ще настръхва

при мисълта за ласките  ти снощни!

А звездите -

издайниците малки,

с мене скришом ще бленуват!

И след милиони дни

този спомен в мен ще гори!

Сърцето нежно ще крещи -

всичко мое все още ти принадлежи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВБТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...