Душата ми - криле на пеперуда,
безмилостно я тъпчеха, брутално,
и ти поиска да се приютиш при нея,
а после ме остави безпощадно.
Преодоляла всички страхове,
измъчена до крайност, до безумие,
приших наново своите криле
и полетях високо в пълнолуние.
И силна съм, а толкова сама,
кажи ми как да преодолея Ада,
във който само моята тъга
направи си пътека, за да страдам.
© Жулиета Великова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
