Oct 2, 2008, 8:32 PM

Феличита

Poetry » Love

1.4K 0 48

                     Кой казва
                     че
                     щастие няма...
                     кой казва
                     че
                     при нас...
                     почти
                     никога
                     не идва...
                     че
                     е миг
                     толкова къс...
                     само полъх
                     тихо
                     през живота
                     преминал...
                     кой може
                     да каже
                     това...
                     щом
                     мене и тебе
                     ни има
                     живи
                     щастливи
                     тук
                     и сега
                     скърбящи
                     и радостни
                     до любяща
                     ръка
                     на приятел...
                     щом
                     някъде там
                     във сърцето
                     някой
                     някого
                     нежно
                     до болка обича...
                     и кой
                     казва...
                     че
                     щастие няма...
                     нека
                     види
                     в очите ми
                     сини
                     небесни
                     онзи красив
                     любовен спектакъл...
                     нека
                     усети
                     чистия порив
                     и нека
                     от душа
                     да възкликне
                     има щастие....
                     да...щастие има...

MUZIKA>>> FELICHITA>/a>

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rotazia (Рот Блак)

Мила моя , слепите са толкова много...И пак със стих , ще те подкрепя :

Завистниците вкупом възроптаха ,
че някой си намерил малко щастие ...
И бързо във черупките се свряха ,
за да нахранят своето нещастие .

2008-12-17T11:03:55+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"нека
види
в очите ми
сини
небесни
онзи красив
любовен спектакъл..."

Видях...И прочетох...И слушах...
Водопадния шум на сърцето ти.
И бялата нежност на влюбена
птица с любов украсила небето ми...

2008-11-18T22:50:37+02:00
mollis (Доротея)

Има да ... щастие е да те чете човек!!! Поздрави!

2008-11-02T19:38:10+02:00
katkatkat (Катя)

Много, много любимо! От пръв прочит!!!

2008-10-16T15:04:19+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

обич и щастие...

2008-10-16T11:16:03+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0