Mar 28, 2007, 2:54 AM

Феникс

  Poetry
2K 0 2

Събудих духа си

и намерих любовта си - 

лежи на Злочестата Земя:

потъпкана,

изморена,

полумъртва;

изгонена от Рая;

отворила кутията на Пандора;

прокълната за предателството на Христа...

Тя своя кръст носи

и своя грях не ще повтори,

защото днес умира,

но има само една жива сила,

която ще я претвори

и като цвете ще я съживи,

и като поток ще потече:

Изчистена,

Преобразена,

Нова!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...