Mar 28, 2007, 2:54 AM

Феникс

  Poetry
2K 0 2

Събудих духа си

и намерих любовта си - 

лежи на Злочестата Земя:

потъпкана,

изморена,

полумъртва;

изгонена от Рая;

отворила кутията на Пандора;

прокълната за предателството на Христа...

Тя своя кръст носи

и своя грях не ще повтори,

защото днес умира,

но има само една жива сила,

която ще я претвори

и като цвете ще я съживи,

и като поток ще потече:

Изчистена,

Преобразена,

Нова!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....