Jan 25, 2009, 10:39 AM

~Феникс~ 

  Poetry » Love
847 0 7

Любов в угаснала жарава,

леко парещи искри хвърчат.

Утихват бързо - раждат пепелта

с надежда отново да горят!

 

В още топлата и черна пепел

феникс поема глътка живот.

Крилете си гордо разперва

от сълзите си топли, ражда

                                             Любов!

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бива.
    В творчеството на писателката, ясно може да се види,че тя страда от любовна мъка. Неината изкусна мисъл тече, като вода по капчука от разтопяващия се сняг. Както се разказва в анимационните филми сълзите от феникс лекуват, а в творението те разждат любов.
    Браво само така.


    Паца Куцата
  • Хареса ми, Лорче!
  • Хубаво! Поздрави!
  • Прекрасно е.надеждата умира последна.Поздрави.Аз също живея във Видин по принцип
  • Хареса ми!
  • Наистина изящна идея!
  • Браво!
Random works
: ??:??