Jan 25, 2009, 10:39 AM

~Феникс~

  Poetry » Love
1.1K 0 7

Любов в угаснала жарава,

леко парещи искри хвърчат.

Утихват бързо - раждат пепелта

с надежда отново да горят!

 

В още топлата и черна пепел

феникс поема глътка живот.

Крилете си гордо разперва

от сълзите си топли, ражда

                                             Любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бива.
    В творчеството на писателката, ясно може да се види,че тя страда от любовна мъка. Неината изкусна мисъл тече, като вода по капчука от разтопяващия се сняг. Както се разказва в анимационните филми сълзите от феникс лекуват, а в творението те разждат любов.
    Браво само така.


    Паца Куцата
  • Хареса ми, Лорче!
  • Хубаво! Поздрави!
  • Прекрасно е.надеждата умира последна.Поздрави.Аз също живея във Видин по принцип
  • Хареса ми!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...