Любов в угаснала жарава,
леко парещи искри хвърчат.
Утихват бързо - раждат пепелта
с надежда отново да горят!
В още топлата и черна пепел
феникс поема глътка живот.
Крилете си гордо разперва
от сълзите си топли, ражда
Любов!
© Дива Самодива All rights reserved.
В творчеството на писателката, ясно може да се види,че тя страда от любовна мъка. Неината изкусна мисъл тече, като вода по капчука от разтопяващия се сняг. Както се разказва в анимационните филми сълзите от феникс лекуват, а в творението те разждат любов.
Браво само така.
Паца Куцата