bobikffk (Борислав Луканов)
19 14
Jul 8, 2011, 3:19 PM

Феникс 

  Poetry » Other
566 0 3
И в този ден ,
в този миг
той престана да обича,
сърцето му в пламъци от кръв потъна,
от гърба му тежестта изчезна,
очите сини вледениха се вовеки
и истинският лед започна да царува.
Любов чиста и непоколебима
потъна в пагубна забрава,
а мълчание злокобно
буреносни облаци докара.
Болката в сила се превърна,
студена, остра, разкъсваща плътта.
Но в крайна сметка целта си бе постигнал,
за сила той жадуващ, 
сърцето си погуби.
Момичето
не подозираше дори,
че просто инструмент за целите му беше,
чак сега той осъзна това
и избистри му се мисълта, 
че във силата е влюбен 
и винаги е търсил нея,
а тя беше просто начин да умре,
че без смърт възкресение не става.
Нямаше гняв, нито пък тъга,
благодарен беше той,
само тя успя да го убие.
Враговете бяха вече победени,
пред нея само в гроба той падна,
в пепел се превърна 
и от пепелта отново полетя 
с нови огнени пера.
Два пъти това се случи,
това бе истинска жена,
воин, хранещ се с кръвта на воини.
Там, където всички се провалят, тя успя!
Жалко само, че носталгията зад ъгъла наднича
и май пак ми се умира! :Д:П ха!ха!ха!
08.07.11

© Борислав Луканов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??