Очите му... Събират светлина.
Оформят я в представи и понятия,
и тръгват да я скрият от света,
създавайки олтари и разпятия.
Какво би имал той без своя храм
в безхлебното ребро на словореда?
Усещането, че се лъже сам,
описвайки това, в което гледа?!
А казват, че в един и същи миг
се стича восъчният пламък
върху молитвата на хлипащия вик…
Тежи, на мястото си всеки камък.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up