5.02.2019 г., 8:58 ч.

Февруари - /четири/ 

  Поезия » Друга
431 5 8

Очите му...  Събират светлина.

Оформят я в представи и понятия,

и тръгват да я скрият от света,

създавайки олтари и разпятия.

 

Какво би имал той без своя храм

в безхлебното ребро на словореда?

Усещането, че се лъже сам,

описвайки това, в което гледа?!

 

А казват, че в един и същи миг

се стича восъчният пламък

върху молитвата на хлипащия вик…

Тежи, на мястото си всеки камък.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??