Feb 6, 2021, 8:01 AM

Февруарски ден

  Poetry
423 2 9

Ден – банално непрочут,

зимнофевруарски.

Топлопролетен, без студ.

Нравът му – чергарски.

 

Малко – влюбен, малко – луд,

малко – живописен.

Без излишен шум и смут.

Млад и нестъписан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Скитнице! Един обикновен, необикновен, топъл, зимен ден
  • Мен ме усмихна твоето стихче Хубаво е!
  • И на мен ми липсват нашите срещи, Мария. Благодаря за милите думи и за стихотворението Както и да го гледаме, пролетта след месец и половина пристига Толкова е топло, че човек се чуди дали не сме прескочили с един сезон напред
  • Един избързал ден от пролетта
    през февруари на прозорците почука
    Съблече кожените ни палта
    за да повярваме, че тя е тука.

    На сутринта до къщния ни праг
    снегът затрупа бързо оптимизма.
    Надвила беше зимата. И пак
    забравихме, че пролетта е близо.

    Зеленичко, така весело и пролетно ми стана на душата от твоето стихотворение!😍 Но то събуди у мен спомена за нещо много старо мое и аз, неможейки да се стърпя, ти го написах по-горе. Липсват ми срещите ни срещу хотел " Плиска"...
  • Благодаря, Георги! Хубаво е да се постоплим насред зима

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...