Sep 17, 2011, 11:38 PM

Фея

  Poetry » Other
695 0 0

Фея. Чух, че фея ме наричат.

И над тези думи пак се смея -

нима не знаят, че поредната лъжа изричат?

Всичко бях, но не и фея.

 

Или може би била съм?

Нима не съм аз тази,

която носи на страха крилата?

И която все от самия страх се пази...

 

Стопих се в пепел и отново се явих,

за да покажа истинското си лице.

Неведнъж от Реките на забравата аз пих

и се родих отново с пламък във ръце.

 

Но може би наистина съм фея -

може би затова за блясък все копнея.

Може би затова все искам да се изкачвам към върха -

една фея, понесла крилете на страха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...