17.09.2011 г., 23:38

Фея

696 0 0

Фея. Чух, че фея ме наричат.

И над тези думи пак се смея -

нима не знаят, че поредната лъжа изричат?

Всичко бях, но не и фея.

 

Или може би била съм?

Нима не съм аз тази,

която носи на страха крилата?

И която все от самия страх се пази...

 

Стопих се в пепел и отново се явих,

за да покажа истинското си лице.

Неведнъж от Реките на забравата аз пих

и се родих отново с пламък във ръце.

 

Но може би наистина съм фея -

може би затова за блясък все копнея.

Може би затова все искам да се изкачвам към върха -

една фея, понесла крилете на страха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...