Филигранено
Когато изгревът порозовее едва-едва,
лице поруменее в разцъфнал розов цвят,
усмивка доловимо улови мига
и очи на млада вакханка заискрят -
тогава пристъпяй смело в оазис-мечта,
синеещ се като пролетен синчец,
с рисунки - филигранени листа,
поена стихосбирка със финес,
тактувана с любов по нотен лист,
с прерязващо сърцето острие,
стрелец на кон ли - със опънат лък
и скрит въпрос - ярко зазидaл...
Тогава...
Сякаш грозд, надвесен от лозница,
загадъчно погалва ми лицето...
лице поруменее в разцъфнал розов цвят,
усмивка доловимо улови мига
и очи на млада вакханка заискрят -
тогава пристъпяй смело в оазис-мечта,
синеещ се като пролетен синчец,
с рисунки - филигранени листа,
поена стихосбирка със финес,
тактувана с любов по нотен лист,
с прерязващо сърцето острие,
стрелец на кон ли - със опънат лък
и скрит въпрос - ярко зазидaл...
Тогава...
Сякаш грозд, надвесен от лозница,
загадъчно погалва ми лицето...
© Мариола Томова All rights reserved.
