Jun 18, 2008, 7:42 AM

Филигранено

Poetry » Love

677 0 15

Когато изгревът порозовее едва-едва,
лице поруменее в разцъфнал розов цвят,
усмивка доловимо улови мига
и очи на млада вакханка заискрят -
тогава пристъпяй смело в оазис-мечта,
синеещ се като пролетен синчец,
с рисунки - филигранени листа,
поена стихосбирка със финес,
тактувана с любов по нотен лист,
с прерязващо сърцето острие,
стрелец на кон ли - със опънат лък
и скрит въпрос - ярко зазидaл...

Тогава...
Сякаш грозд, надвесен от лозница,
загадъчно погалва ми лицето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ПРИМАВЕРА (Татяна)

Вълшебно и загадъчно. Аплодисменти мила!

2008-06-20T11:40:21+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

образно и много красиво...нежна емоция...
Браво, мила Мариолче.

2008-06-19T21:57:42+03:00
edelvais (Анна Попова)

Красиво, нежно, образно! Поздравления!!!

2008-06-19T06:30:31+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Тогава...
Сякаш грозд, надвесен от лозница,
загадъчно погалва ми лицето..."

С предчувствие за бъдещото вино,
което във очите ти ще свети,
във вените страстта ще затанцува
и в песен ще превърне стиховете...

2008-06-19T01:19:19+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Браво, Мариола!

2008-06-18T20:49:02+03:00