Nov 7, 2007, 10:37 PM

филм

  Poetry » Other
909 0 0
на с.

защо си толкова хубав
и защо аз толкова грозен
имаш ли оправдание за нас
двамата

имаш ли

въобще кой е големият
сценарист на филма в който
живеем не може ли да му
взема автограф
бих искал да го питам
толкова много неща

междувременно
две преки
по-надолу
всичко
е
потопено
погълнато
и
отмито
от
ноември
но тук
на моята суха улица
мислите ми са
хапчета аспирин
разтворени в чаша
мляко

защо мляко
и
защо си хубав
защо съм грозен
и
защо ноември ни убива
така жестоко

много просто
такъв е сценарият

какъв сценарий
на филма в който живеем

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...