Nov 7, 2007, 10:37 PM

филм

  Poetry » Other
913 0 0
на с.

защо си толкова хубав
и защо аз толкова грозен
имаш ли оправдание за нас
двамата

имаш ли

въобще кой е големият
сценарист на филма в който
живеем не може ли да му
взема автограф
бих искал да го питам
толкова много неща

междувременно
две преки
по-надолу
всичко
е
потопено
погълнато
и
отмито
от
ноември
но тук
на моята суха улица
мислите ми са
хапчета аспирин
разтворени в чаша
мляко

защо мляко
и
защо си хубав
защо съм грозен
и
защо ноември ни убива
така жестоко

много просто
такъв е сценарият

какъв сценарий
на филма в който живеем

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....