Jan 2, 2008, 2:10 PM

Философски спор

977 0 17
Подхванах спор с един философ
за живота, щастието, любовта.
С книжовно знание той бе готов
да ми разкрие за тях същността.

Слушах сложни думи замъглени
за пространство, време и вселена.
Породиха те само смях във мене,
удивиха и душата ми смутена.

Въпроси важни няколко зададох,
на които отговора вече знаех.
С тях и моя опит му предадох,
а за теориите негови нехаех.

Запитах го: Кога си бил опора
за човек, изпаднал в нужда тежка?
Чувстваш ли чужда болка като своя?
Прощавал ли си голяма грешка?

Плакал ли си за отсечено дърво?
Даваш ли заем, без да искаш лихва?
Вземал ли си в дома си дете само?
Подарявал ли си някому усмивка!

Гледаше ме като безгласна буква,
с философски поглед, умно-тъжен.
В очите му блестеше една наука,
но тя за огъня не беше ръжен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приемам твоята философия! В нея е истината,но знаеш ли вече не само философите постъпват така.Много хора ,прекалено много!
    За много години ,Васе!
  • Ще повторя Феичка - по делата им ще ги познаете! Поздравления, Васко!
  • Така е, науката е...суха материя! Така е и с политиката - сит на гладен не вярва и на теория всичко е...розово а на практика хората гладуват. Много добро - хареса ми!
  • Прекрасно е, Васко!Жив и здрав!
  • За съжаление има и такива хора Поздравления за засегнатата тема !

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....