Философски спор
Подхванах спор с един философ
за живота, щастието, любовта.
С книжовно знание той бе готов
да ми разкрие за тях същността.
Слушах сложни думи замъглени
за пространство, време и вселена.
Породиха те само смях във мене,
удивиха и душата ми смутена.
Въпроси важни няколко зададох,
на които отговора вече знаех.
С тях и моя опит му предадох,
а за теориите негови нехаех.
Запитах го: Кога си бил опора
за човек, изпаднал в нужда тежка?
Чувстваш ли чужда болка като своя?
Прощавал ли си голяма грешка?
Плакал ли си за отсечено дърво?
Даваш ли заем, без да искаш лихва?
Вземал ли си в дома си дете само?
Подарявал ли си някому усмивка!
Гледаше ме като безгласна буква,
с философски поглед, умно-тъжен.
В очите му блестеше една наука,
но тя за огъня не беше ръжен.
за живота, щастието, любовта.
С книжовно знание той бе готов
да ми разкрие за тях същността.
Слушах сложни думи замъглени
за пространство, време и вселена.
Породиха те само смях във мене,
удивиха и душата ми смутена.
Въпроси важни няколко зададох,
на които отговора вече знаех.
С тях и моя опит му предадох,
а за теориите негови нехаех.
Запитах го: Кога си бил опора
за човек, изпаднал в нужда тежка?
Чувстваш ли чужда болка като своя?
Прощавал ли си голяма грешка?
Плакал ли си за отсечено дърво?
Даваш ли заем, без да искаш лихва?
Вземал ли си в дома си дете само?
Подарявал ли си някому усмивка!
Гледаше ме като безгласна буква,
с философски поглед, умно-тъжен.
В очите му блестеше една наука,
но тя за огъня не беше ръжен.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Поздравления за засегнатата тема !